По повод засиления медиен интерес към съдебните производства, свързани с искания на Районна прокуратура - Ловеч за задържане под стража на две лица, обвинени в причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, Районен съд Луковит предоставя на обществеността следната обобщена и достоверна информация по случая:

       На 26.06.2024 г. в 16 ч. в Районен съд - Луковит са постъпили две искания от Районна прокуратура Ловеч за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо две лица – Р.С.П. и С.П.П., които в същия ден са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпления по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр. З във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК (причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, по хулигански подбуди в условията на съучастие). За това престъпление предвиденото в закона наказание е от две до десет години лишаване от свобода.

       Дежурен съдия е разгледал незабавно исканията в процедура по реда на чл. 64 НПК, като е постановил следното:

       С Определение № 163/26.06.2024 г. по ЧНД № 172/2024 г. по описа на съда е оставено без уважение искането на прокурора за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Р.С.П., вместо което спрямо обвиняемия е взета по-леката мярка за неотклонение „Домашен арест“. Съдът е приел, че представените от прокурора доказателства на този ранен етап от разследването могат да обосноват предположение, че обв. Р.С.П. е извършил престъплението, в което е обвинен, чрез нанасяне на удари в областта на главата на пострадалия, но няма доказателства за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Съдът е съобразил доказателства за сериозно и дългогодишно заболяване, от което обвиняемият страда и заради което е на постоянно медикаментозно лечение, това, че със съпругата си отглеждат малолетно дете на 3 г. и очакват всеки момент раждане на второ дете, както и това, че ААА е неосъждан и няма данни за минали противообществени прояви. Съдът е коментирал липсата на доказателства обвиняемият да се е укривал или да е възпрепятствал разследването.

       С Определение № 164/26.06.2024 г. по ЧНД 173/2024 г. по описа на съда е оставено без уважение искането на прокурора за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С.П.П., вместо което спрямо обвиняемия е взета по-леката мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. отново поради липсата на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Съдът е приел, че представените от прокурора доказателства сочат на участие на обв. С.П.П. в престъплението, но не и да е нанасял удари в областта на главата на пострадалия (според показанията на разпитаните очевидци, включително и на пострадалия).  Съдът е съобразил доказателствата за чисто съдебно минало на обвиняемия, липса на противообществени прояви, постоянно местоживеене в семейна среда и трудови доходи от работа в строителството. За този обвиняем също прокурорът не е представил доказателства да се укривал или да е възпрепятствал разследването.

       Коментари на прокуратурата в медиите за счупено ребро и данни за фрактура на черепа не са били подкрепени с никакви доказателства пред съда, нито такива фактически обвинения са посочвани от самия прокурор при привличането на лицата като обвиняеми.

       Районен съд - Луковит намира, че е изключително важна с оглед защита на правовия ред в страната и осигуряване на справедлив процес на всеки гражданин, да направи следните принципни разяснения относно стандартите, които следва да бъдат спазвани от властите и медиите, когато отразяват висящи наказателни производства (вж. Препоръка (2003)13 на Комитета на министри и Становище 7 (2005) на КСЕС

       Във всяко демократично общество независимостта на съдебната власт предполага съдията да прилага закона по честен и справедлив начин, без оглед на евентуалния обществен или политически натиск. В конкретния случая това изисква от съда да се съобрази само и единствено с доказателствата, но не и с обществените нагласи. Само по този начин съдилищата могат да изпълнят функцията на същински форум за утвърждаване на законните права и задължения и да осигурят справедливо правосъдие.

       Затова съдът, който се произнася по искания на прокурора за задържане се ръководи единствено от законовите положения. В тези производства не се решават въпросите за виновността и наказанието, а единствено дали следва да се вземат мерки за процесуална принуда, чрез които да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Затова изявленията на окръжния прокурор на Ловеч как следва да бъдат „санкционирани“ лицата, извършили подобни прояви, не намират опора в закона и могат да подкопаят справедливостта на процеса и авторитета на съда.

       На основание чл. 63, ал. 1 НПК съдът взема най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, когато лицето е обвинено в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и ако има доказателства за реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

       Когато такава реална опасност липсва, на основание чл. 64, ал. 5 НПК съдът може да не вземе мярка или да вземе по-лека такава. При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид обстоятелствата, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК, а именно: степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

       Законът предвижда четири вида мерки за неотклонение – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Домашният арест и задържането под стража са мерки, които засягат пряко правото на свободно движение на лицата, но се изтърпяват на различни места – домашният арест се изтърпява на домашния адрес на обвиняемия и той няма право да го напуска, като в случая това е гарантирано от поставянето на електронно проследяващо устройство (гривна), а задържането под стража – в арест под постоянен надзор. Затова е некоректно медийното отразяване, че и двамата обвиняеми са пуснати на свобода.

       Основен принцип на правовата държава е забраната за дискриминация, който важи и в начина по който се предоставя информация на медиите. В брифинга на окръжния прокурор на гр. Ловеч се съдържат изявления за етническата принадлежност на извършителите, но същите нямат никакво отношение към правната страна на случая.

      Затова Районен съд - Луковит призовава медиите да спазват принципите за недискриминация, защото подобни акценти, които нямат отношение към информиране на обществото за съществените обстоятелства от наказателното производство, крият опасност от създаване на враждебно отношение към цели етнически групи. Такива нагласи в общности като луковитската могат да доведат до рискове за населението поради характерната за района етническа пъстрота.

       Несъгласието на прокуратурата със съдебното произнасяне следва да намери своето легитимно процесуално изражение в подаването на протест пред въззивната инстанция – Окръжен съд Ловеч, който единствено е компетентен в тричленен съдебен състав да провери правилността и законосъобразността на постановените съдебни актове от първоинстанционния съд.